Възможно ли е да сме по-милостиви към хората, които не съответстват на нашите виждания? Когато техните различия не ни пречат, не е необходимо да са по нашия вкус.
Дъждът и лошото време не ни харесват и това го приемаме за нещо естествено, без да се гневим. Странно е, че не проявяваме същата толерантност към несъвършенствата и греховността на другите, дори когато тези техни аспекти не ни засягат.
Ние не сме безпогрешни на базата, че другите са грешни. Тъкмо обратното е. Само, когато другите ни изглеждат святи, е вероятно да сме същите като тях.
Животът е лек и поносим, ако не го съдим, а го живеем в приемането, че той е такъв, какъвто си е.
Пожелателно е да сме по-милостиви да имаме предвид следните виждания:
Всеки човек е различен. И това е най-нормалното нещо на света.
Ние сме най-свободни, когато и другите са свободни.
Чист недостатък е да коригираме хорските недостатъци.
Мъдростта, че „трябва да обичаме другите като себе си“, може да се перифразира в „трябва да приемаме другите, както приемаме себе си.”
Чуждите особености – външност, нрав и поведение са тест за нашата интелигентност. Когато ги интерпретираме, говорим за самите нас.
Както приемаме другите, така ни приемат и нас.
Всичко, което даваме, ни се връща, твърди един житейски закон.
––––
©cenimiga
