Възможно ли е да сме по-милостиви към хората, които не съответстват на нашите виждания? Когато техните различия не ни пречат, не е необходимо да са по нашия вкус.

Дъждът и лошото време не ни харесват и това го приемаме за нещо естествено, без да се гневим. Странно е, че не проявяваме същата толерантност към несъвършенствата и греховността на другите, дори когато тези техни аспекти не ни засягат.

Ние не сме безпогрешни на базата, че другите са грешни. Тъкмо обратното е. Само, когато другите ни изглеждат святи, е вероятно да сме същите като тях.

Животът е лек и поносим, ако не го съдим, а го живеем в приемането, че той е такъв, какъвто си е.

Пожелателно е да сме по-милостиви да имаме предвид следните виждания:

 

 

Всеки човек е различен. И това е най-нормалното нещо на света.

Ние сме най-свободни, когато и другите са свободни.

Чист недостатък е да коригираме хорските недостатъци.

Мъдростта, че „трябва да обичаме другите като себе си“, може да се перифразира в „трябва да приемаме другите, както приемаме себе си.” 

Чуждите особености – външност, нрав и поведение са тест за нашата интелигентност. Когато ги интерпретираме, говорим за самите нас.

Както приемаме другите, така ни приемат и нас.

Всичко, което даваме, ни се връща, твърди един житейски закон.

 

 

––––

©cenimiga