Всичко, което ни трябва, е в нас самите
Ние сме родени търсачи и нашият житейски път не е нищо друго, освен поредица от неспирни желания да намерим спокойствие, любов, дом, приятели, пари, здраве, радости, добро, благополучие, щастие и още много безценни съставки от съществуването и съществуващото, които безспорно са ни много необходими.
Когато ни се случва да не срещнем желаните субекти или обекти , това не е повод да се отчайваме. Може би това е покана да проявим повече настоятелност. Да продължим издирването на всичко, което не откриваме навън, в големия свят и да се разровим в самите нас.
Ние самите сме източниците на благините, които са ни необходими. Именно в нас се крият усещанията за дом, за любов, за покой, щастие и подобни.
Истината е, че по пътя на нашите търсения обикновено намираме това, което самите ние носим.
Каквото мислим за себе си, това мисли за нас и света
Ако смятаме, че сме добри и светли хора, същите сме и през погледа на света. До баналност е известно, че светът е нашето огледало.
Срещаме се обаче и с изключения, когато ни се случва някои хора да отричат, че сме светли и добри. И понеже, и ние ги отразяваме, можем съвсем ясно да видим в тяхното отрицание болката им, че те самите не са светли и добри.
Животът наистина е единствен
Най-странното е, че всички знаем тази така простичка правда, а непрекъснато я забравяме. Обикновено битуваме така, сякаш имаме най-малко сто живота.
При желание от наша страна, можем да проявим съзнателна настоятелност и да си създадем специален и мъдър навик, чрез който да си припомняме, че нашето съществуваме е еднократно.
Например, по време на разсъждение, независимо от това, какво точно мислим, винаги да добавяме и умозаключението – „Животът е ценен.”
–––––––