Ние не сме дошли на този свят, за да му търсим кусурите. Дошли сме, за да му видим хубавото. Хубавото е толкова много, че по-скоро трябва да се смущаваме, че не сме в състояние да се докоснем до всичкото.

––––
Може би истинското щастие може да дойде само на мястото на някоя много голяма болка. Твърди се, че военноплениците след освобождението им са неописуемо радостни около половин година. Този факт, сам за себе си, е красноречив.

––––
Когато обичаме, сърцата ни не са съдници, а носители на прошка. Те не търсят справедливост, намерили са покой.

––––
Всички ние имаме своите кратки или по-дълги мигове на преклонение и благодарност към живота. Усещаме тези чувства при допир с изкуството и природата, опитваме се да ги задържим продължително. За съжаление, това е невъзможно, утехата е, че тези мигове се превръщат в едни от най-красивите ни спомени.

 

–––-

©cenimiga