––––––

За много хора нещата трябва да станат непоносими, преди да настъпи промяната. Когато наистина се оттласнете от дъното, идва съживителното освобождаване. Осъзнавате съществуването на по-голяма от вас сила във Вселената, която може да направи за вас това, което сами не можете. И изведнъж вашата последна утеха зазвучава като прекрасна идея.

Каква ирония. Прекарвате целия си живот, отричайки, че има някой по-умен от вас, а после изведнъж с облекчение разбирате, че това е истина. И вече не сте прекалено горди, за да поискате помощ.
Ето това означава да се предадеш на Бог.

––––––

От Курс по чудеса научих, че промяната, която търсим, е вътре в сърцата ни. Събитията винаги са следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия цари хаос. Един ден имате чувството, че сте свестен човек, а на следващия ви се струва, че сте пълен неудачник. Винаги ще има поврати в живота. Те са част от човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме. И тази промяна във възгледите ни за нещата е чудо.

Има една библейска притча, в която Исус казва, че можем да построим своята къща върху пясък или върху скала. Нашата къща е емоционалната ни стабилност. Когато е изградена върху пясък, ветровете и дъждовете могат да я подкопаят. Едно разочароващо телефонно обаждане и ние се сгромолясваме; една буря и къщата ни е срутена.

–––––-

Въпросът, който сега си задаваме, е: “Какво е любов?”

Любовта е енергия. Тя не е нещо, което може да бъде доловено с физическите сетива, но хората обикновено могат да ви кажат кога я усещат и кога не. Малко са хората, които получават достатъчно любов през живота си, защото светът се е превърнал в място, лишено от любов.

Трудно ни е дори да си представим един свят, в който всички непрекъснато се обичаме. Нямаше да има войни, защото нямаше да се сражаваме. Нямаше да има глад, защото щяхме да храним ближния си. Нямаше да има екологични катастрофи, защото щяхме да обичаме себе си, децата си и планетата твърде много, за да я унищожаваме. Нямаше да има предразсъдъци, потисничество или насилие от какъвто и да било вид. Нямаше да има мъка. Щеше да се възцари мир.

Макар да не го осъзнаваме, повечето от нас са склонни към насилие – не непременно физическо, а по-скоро емоционално. Израснали сме в свят, в който любовта не се поставя на първо място, а там, където липсва любов, се загнездва страхът. За любовта страхът е това, което е мракът за светлината. Той е ужасяващ недостиг на най-необходимото за нашето оцеляването, същински ад.

Ако не прегръщате децата, те могат да се разболеят и дори да умрат. Общоприето е, че децата се нуждаят от любов, но на каква възраст се предполага, че хората престават да се нуждаят от нея? Това никога не се случва. Нуждаем се от любов, за да живеем щастливо така, както се нуждаем от кислород, за да оцелеем.

––––––

1.Любовта е истинска. Тя е вечно творение и нищо не може да я унищожи.
2.Всичко, което не е любов, е илюзия.
3.Запомнете го и ще живеете в мир.

Курс по чудеса казва, че само любовта е истинска: “Противоположното на любовта е страхът, но онова, което е всеобхватно, не може да има своя противоположност.” Когато мислим с любов, ние буквално творим заедно с Бог. А когато не мислим с любов, щом само любовта е истинска, тогава изобщо не мислим. Халюцинираме.

Такъв е и нашият свят: огромна халюцинация, където страхът изглежда по-истински от любовта. Страхът е илюзия. Лудостта, параноята, страхът и травмите ни са плод на въображението ни. Това не означава, че те не съществуват за нас, като човешки същества. Напротив. Но страхът не е нашата истинска същност и не замества истината за това кои сме. Любовта, която е нашата истинска същност, не умира, а само потъва под повърхността.

Курсът учи, че страхът буквално е един лош сън. Сякаш умът се е разцепил на две: едната половина остава свързана с любовта, а другата се обръща към страха. Страхът създава един вид паралелна Вселена, където нереалното изглежда истинско, а истинското изглежда нереално.

––––––

Единственият истински проблем е липсата на любов.

––––––

Любовта в мислите ви ражда любов и в живота ви. Това е значението на Рая.
Страхът в мислите ви ражда страх и в живота ви. Това е значението на ада.

––––––

В терминологията на Курса цялата ни мрежа от възприятия от позицията на страха, произтичащи от първото фалшиво убеждение за нашата отделеност от Бог и един от друг, се нарича его. Тук думата “его” се използва в по-различен смисъл от този в съвременната психология. Използвана е в смисъла, в който са я употребявали древните гърци – като понятие за малкия, изолиран Аз. Фалшиво убеждение, лъжа за това, кои и какви сме в действителност. Въпреки че тази лъжа е нашата невроза, която изживяваме в непоносим страх, ние упорито отказваме да излекуваме раната.
––––––

Изолираността от любовта е дълбока уродливост. Това е собствената ни сила, обърната срещу нас. В момента, когато разумът за първи път се извърна от любовта – когато „Божият син забрави какво е смях“ – заживя един напълно илюзорен свят. Курс по чудеса нарича този момент нашето “отклонение към страха” или “откъсване от Бог”.

––––––

Егото живее свой псевдо-живот и подобно на всички живи същности, се бори с всички сили за оцеляването си. Колкото и неудобен да е животът ни, колкото и болезнено да е нашето отчаяние, това е животът, който познаваме, и ние се вкопчваме в старото, вместо да опитаме нещо ново.

Повечето от нас по един или друг начин се отвращават от себе си. Невероятно е колко здраво се държим за онова, от което сме се молили да се освободим. Егото е като компютърен вирус, който атакува ядрото на една система. То сякаш ни разкрива една мрачна паралелна вселена, една реалност на страха и на болката, които не съществуват, а само ни се привиждат. Преди да падне, Луцифер бил най-красивият ангел в Рая. Егото е любовта към себе си, превърнала се в омраза.

Егото е като гравитационно поле, изградено от йоните на мисленето със страх, което ни отдалечава от любовта в сърцата ни. Егото е вътрешната ни сила, обърната срещу нас. То е толкова умно, колкото сме и ние, красноречиво като нас самите, и действено като нас самите.

Спомняте ли си притчата за дявола с медения език? Егото не идва при нас с думите: “Здрасти, аз съм твоята себененавист.” То не е глупаво, защото и ние не сме. Напротив, то казва такива неща: “Здравей, аз съм твоят пораснал, зрял, рационален Аз. Ще ти помогна да станеш номер едно.”

После започва постоянно да ни съветва да се грижим за себе си за сметка на другите. Учи ни на егоизъм, алчност, осъждане и дребнавост. Но спомнете си, ние всички сме едно цяло: каквото дадем на другите, даваме го на себе си. Каквото им отнемем, отнемаме го от себе си.

––––––

На Земята са живели хора, а вероятно и днес има такива, чийто разум е бил напълно изцелен от Светия Дух. Те са приели Изкуплението. Във всички религии има притчи за светци и пророци, които са вършили чудеса. Това е така, защото, когато разумът се завърне при Бог, той става проводник на силата Му. Божията сила превъзхожда законите на този свят.

Светците и пророците, приемайки Изкуплението, са осъществили Христос в себе си. Били са пречистени от страшните мисли и само любовта е останала в разума им. Тези пречистени същества се наричат Просветлените. Светлина означава разбиране. Просветлените “разбират”.

Просветлените хора не се отличават с нещо, което ние не притежаваме. В себе си носят съвършена любов, ние – също. Разликата е, че те нямат нищо друго.

Просветлените същества – „Исус и другите – съществуват в състояние, което е потенциално за останалите хора“. Съзнанието на Христос е само перспектива за безусловна любов. Вие и аз имаме Христов ум точно толкова, колкото е имал и Исус. Разликата между него и нас е, че ние се изкушаваме да го отречем. А Той е устоял.

Всяка Негова мисъл и действие са произтичали от любовта. Безусловната любов, или Христос в него, е „истината, която ни прави свободни“, защото е перспектива, която ни спасява от нашите страшни помисли.

Исус и другите просветлени учители са наши еволюирали по-големи братя. Според законите на еволюцията, видовете се развиват в определена посока до-тогава, докато това развитие стане неспособно за оцеляване. На този етап се появяват мутации. Въпреки че мутацията не е мнозинството от даден вид, тя представя линията на еволюция, приспособена за оцеляването на вида. Потомците на мутацията са онези, които ще оцелеят.

Нашият вид е застрашен, понеже постоянно враждуваме. Борим се срещу себе си, срещу другите, срещу планетата и срещу Бог. Пътищата, направлявани от страха, заплашват нашето оцеляване. Любящият човек е като еволюционна мутация, представляващ съществуване, в което любовта се поставя на първо място и по този начин се създава възможност за чудеса. Следователно това е единственият разумен изход, единствената житейска ориентация, която ще спомогне за оцеляването ни.

Просветлените показват на останалите от нас какъв е нашият еволюционен потенциал, посочват ни пътя.

––––––

Да се довериш на силата, която движи Вселената, е вяра. Вярата не е сляпа, тя е далновидна. Вяра означава да повярваме, че Вселената е на наша страна и че тя знае какво прави. Вярата е психологическо осъзнаване на разгърнатите сили на доброто, които действат постоянно във всички измерения. С опитите си да управляваме тези сили само ѝ пречим.

Желанието ни да се отпуснем в нея ѝ дава възможност да заработи в наша полза. Без вяра ние неистово се опитваме да контролираме нещо, което не е наша работа, и да поправяме нещо, което не е по силите ни. Това, което се опитваме да контролираме, работи много по-добре без наша намеса, а онова, което се опитваме да поправяме, не можем да го поправим по никакъв начин. Без вяра, пропиляваме живота си.

––––––

В действителност в живота протича само една драма: нашето отдалечаване от Бог и завръщането ни при Него. Само разиграваме същата драма по различни начини.

Курсът изяснява, че „мислим, че имаме много различни проблеми, ала имаме само един.“ Отричането на любовта е единственият проблем и приемането ѝ е единственият отговор.

Любовта изцелява всичко в нашите взаимоотношения – парите, тялото, работата, секса, смъртта, нас самите и другите. Чрез чудотворната сила на чистата любов ние се освобождаваме от миналите си преживявания във всяка една област и започваме отново.

––––––

Винаги ще научаваме онова, на което сме избрали да учим другите. “Идеите не напускат своя източник”, затова ние винаги сме част от Бога и затова нашите идеи винаги са част от нас. Ако избера да благословя друг човек, винаги ще се чувствам по-благословена. Ако прехвърлям вина върху другия, винаги ще се чувствам още по-виновна.
––––––

Взаимоотношенията съществуват, за да ускорят нашето пътуване към Бога. Когато се предадем на Светия Дух, когато Той носи отговорност за възприятията ни, нашите срещи стават святи срещи със съвършения Божи син. Курс по чудеса твърди, че това дали човекът, с когото се срещнем, ще ни разпъне на кръст, или ще стане нашият спасител зависи от нашия избор.

Съсредоточаването върху вината на другите забива ноктите на самоомразата още по-дълбоко в собствената ни плът.

Задълбочаването в невинността им ни освобождава. И тъй като „няма неутрални мисли“, всяко взаимоотношение ни въвлича все по-навътре в Рая или в ада.

Може да бъде много трудно да се откажете от възгледите си за нечия вина, когато знаете, че по всички закони на етиката, морала или почтеността имате право да откривате грешките му. Но Курсът пита: “Кое предпочиташ – да бъдеш прав или да бъдеш щастлив?”

Ако съдите ближния си, грешите, дори да сте прави. Имало е моменти, когато ми е било много трудно да се откажа от осъдителното си отношение към някого и вътрешно протестирах: “Но аз съм права” Имах чувството, че отказвайки се от осъждането, аз ставам съучастница в поведението му. Казвах си: “Добре, някой трябва да се придържа към принципите на този свят. Ако постоянно прощаваме, тогава моралните норми ще се изопачат.”

Но Бог не иска от нас да надзираваме Вселената. Заплашително поклатеният пръст срещу някого не му помага да се промени. Напротив, възгледът за вината на някого само го привързва към нея. Когато заплашваме някого с пръст, буквално или в преносен смисъл, вече не сме способни да поправим погрешното му държание.

Съчувствието и опрощението имат много по-голям шанс за целебен ефект. Хората не проявяват склонност към отбрана, а са готови да се поправят. Повечето от нас осъзнават до известна степен грешките си. Бихме направили нещата различно, стига да знаехме как. Не ни трябват нападки; трябва ни помощ. Опрощението създава нов контекст където човек може да се промени по-лесно.

Опрощението е изборът да виждаме хората такива, каквито са сега.

Когато се сърдим на хората, ние им се сърдим заради нещо, което са казали или направили преди този момент. Но думите или делата на хората не са самите хора.

Отношенията се обновяват, когато се откажем от възгледите си за миналото на ближния. „Ако пренесем миналото в настоящето, ние създаваме бъдеще, същото като миналото.“ Като оставяме миналото на миналото, отваряме място за чудесата.

––––––

Нападката срещу ближния е напомняне за негова отминала вина. Избирайки да потвърдим вината му, ние избираме да вкусим още от нея. Бъдещето се програмира в настоящето. Да оставим миналото, означава да помним, че в настоящето нашият ближен е невинен. Акт на достойно благородство е да приемем човека заради онова, което знаем, че е истинско в него, независимо дали той самият вижда тази истина.

Само любовта е истинска. В действителност нищо друго не съществува. Ако поведението на човек е лишено от любов, това означава, че въпреки неговата негативност – гняв или нещо друго – държанието му е продиктувано от страх и всъщност не съществува. Той има халюцинации. Простете му, защото няма какво да прощавате. Опрощението е разпознаване на истинските и неистинските неща.

Когато хората не проявяват любов, те са забравили кои са. Приспали са Христос в себе си. Призванието на чудотвореца е да остане буден. Избираме да не заспим и да не сънуваме вината на нашия ближен. По този начин получаваме силата да го пробудим.

 

––––––––