Можем да  извършим гарантирана и огромна грешка, ако оставим живота ни да зависи от одобрението или неодобрението на другите хора.

Независимо, че някои от тях са ни близки и ни обичат, това не значи, че сме длъжни да се съобразяваме с техния вкус. Нормалното е именно те да ни приемат с цялата ни автентичност.

Ние имаме потребността да бъдем приемани от другите – уважително и дружелюбно. Нашата потребност не е оправдана, ако постигаме „еди какви си“ качества и поведение, за да припечелим техните симпатии.

Одобрението на другите зависи от това доколко самите те са одобрителни хора.

Неодобрителните хора са тези, които манипулативно ни насочват към промяна, преди всичко за свое удобство. Те могат да ни одобрят при определени условия. Има ли условия, нещата не са истински.

Какво ще кажат или ще помислят за нас останалите индивиди, не е най-важният ни житейски ангажимент. Важният ни ангажимент е да останем верни на самите себе си. Одобрението е вторично следствие. Хубаво е, ако го има. Ако го няма – ще се появи. Автентични ли сме – непременно ще е автентично.

 

©cenimiga

––––