Когато изпиете чая си, изглежда нелепо да продължите да надигате чашата, с надеждата, че от дъното ще се самопороди още течност. Може да имате късмет да изцедите последната капка, но само толкова.

Истината е, че питието ви е се е свършило. И няма повече.

Това, че чашата ви е вече празна, е най-естественото нещо, което съществува на света. И, което трябва да приемете.

Много от съставките на живота, които се изчерпват, не са по-различни от изпиването на чаша чай.

Рано или по-късно, по един или друг начин, всички неща стигат до своята закономерна точка.

Точката в никакъв случай не е загуба. Тя е знак, че нещо е приключило. Тя просто разделя две от вашите преживявания. Старото и новото. Новото, обаче още не съществува. То предстои.

Добре е:

1.

Когато краят на нещо за вас означава загуба, спомнете си истината, че всичко на този свят е временно.

2.

Доверете се на стария и доказан лечител – времето, който непрекъснато шепне – „и това ще мине.”

 

 

3.

Потърсете скритите си, резервни ресурси, в които се намират нови дози спокойствие и търпение.

4.

Проявете цялата си мъдрост и не винете хора и обстоятелства. Не винете и себе си. Даже доказаната вина е безсилна да ви компенсира щетите.

Не харчете емоционалните си сили напразно. Използвайте ги, за да си възвърнете равновесието.

5.

Не ставайте страдалци и не превръщайте живота в тъжна мелодрама. 

Това, което е свършило, ви е оставило своето присъствие, макар и в минало време. То е ваше. С тази разлика, че повече няма да продължи.

6.

Всеки финал е добър урок. Опитът му дава знанието, че привързаността не е постоянна необходимост. Тя може даже да бъде навик.

7.

Звучи банално, но краят винаги води до ново начало. Много често се превръща в старт. Достатъчно е да не спирате тичането си по „пистата”.

 

©cenimiga

––––-