Миналото ни има стойност само, ако го наричаме „доброто, старо време.”
Всичките ни лични истории, които нямат това име, не са ни необходими. Уместно е да се освободим от тях.
Настоящите ни преживявания не са подчинени на идеята, как ще изглеждат утре. Миналото се явява само като следствие на някое претърпяно от нас събитие, към което повече нямаме власт и ангажимент.
Най-важно е да знаем, какъв е житейския филм, в който играем в момента. Още по-същественото е да осъзнаваме, каква е личната ни роля в него.
Единствено будността в „сегашно време“ може да ни осигури минало със заглавие: „Доброто, старо време”.
Ето няколко полезни стъпки:
1.
Всеки миг, в който се наслаждаваме на живота, е голям празник, много по-голям от официалните празници. Именно той заслужава да бъде отбелязван с някой и друг „радостен залп“.
2.
Привързаността към хора и неща е прекрасна, стига да е лека и премерена. Всяко прекалено приближаване е бъдещо отдалечаване.
3.
Мечтите са два вида. Тези, в които вярваме и онези, в които не вярваме. Силата на вярата ни в тях ги прави – сбъднати и несбъднати.
4.
Възможностите винаги са много повече от наличните. Най-плодоносните са най-несигурните.
5.
Усещанията ни са точните пътни знаци. Винаги ни посочват добрите избори. Добрите избори, от своя страна, правят благополучен житейския ни филм.
6.
Прибавим ли към своето присъствие на земята – любов и смелост, наистина сме живи.
7.
Светът съществува. Когато погледът ни към него е хубав и той е хубав. Възможно, но непрепоръчително, е и обратното.
8.
Покоят също има желания. За нищо повече и нищо по-малко.
––––
©cenimiga
