Ако разгледаме максимата – „Дните са дълги, а животът е кратък”, можем да открием, че на пръв поглед е пълна с противоречие. Но на втори поглед вече се забелязва нейната истинност.
Какво означава първата й част – „дните са дълги”?
Дългите дни са преди всичко възможности и време, което ни принадлежи. Те са наша сила, спокойствие и оптимизъм.
Дългите дни ни позволяват да се срещаме със света. Да избираме какво и кого да обичаме. Да решаваме кога да сме безпристрастни.
В тях обитаваме своята реалност и укрепваме нейните устои.
Дългите дни обикновено са ни достатъчни. За всичко. Да се влюбим и разлюбим. Да скитаме и се спираме. Да работим и лентяйстваме. Да грешим и да сме праведни. Да говорим и мълчим. Да сме смели и обратното. Да сме благоразумни или лекомислени. Да сме всякакви.
Посланието на изречението „дните са дълги” създава усещане за безкрайност.
А какво се крие във втората част от мъдростта – „Дните са дълги, а животът е кратък”?
Истината, че „животът е кратък” променя възприятието за време. То изглежда недостатъчно.
Човешките ни желания са много. Може да ги сбъднем и имаме всичките необходими ресурси, но ни липсва най-важния – достатъчно време.
„Животът е кратък” е една разумна покана да побързаме. Да направим своите избори неотложно.
„Животът е кратък” е фраза, която е добре да си припомняме всекидневно.
Не ни се гарантира никакво утре. Нямаме усещането за безкрайност.
Краткостта на живота е солта, която му придава сладкия вкус.
„Дните са дълги”, за да ги изпълваме с преживявания.
„Животът е кратък”, за да отсяваме най-ценните от тях.
–––––
©cenimiga