Именно хората, които не ни обичат, ни научават да се обичаме.
Именно хората, които не ни приемат, ни насочват да се приемем.
Именно онези, за които нямаме стойност, ни предизвикват да проверим истинността на тяхната преценка. И така, благодарение на тази проверка, откриваме, че сме ценни, човешки същества с правото си на съществуване. И, че това наше право на живот е свещено, и по презумпция – неотменимо.
Именно хората, които ни отричат, ни потвърждават.
Срещата ни с тези индивиди е върховен, житейски тест за проверка – дали имаме любов към живота? Ако имаме любов към живота – всичко имаме.
Най-доброто, което можем да направим, е да им окажем признателността си и да им отвърнем с обратното:
Да ги приемем. Заради това, че са ни помогнали да се приемем.
Да ги обичаме. Понеже са съдействали да се заобичаме.
Да ги оценим. За заслугата им да имаме добра самооценка.
Да ги потвърдим. Затова, че сме трайно самоутвърдени.
След това можем да се отдалечим от тях и да тръгнем по своя път. Най-сетне – изправени и силни.
––––––-
©cenimiga
