Обяснение:
Сантиментално е да се пише за доброто. Осмелих да го направя и да кажа, че доброто е лъжичката мед, която подслажда и лекува живота.
Всички сме срещали и срещаме прекалено добри хора. Личат си от далече.
Много добрият човек ще направи път не само на мравката, но и на змията, приближаваща се да го захапе.
Хората, които носят в себе си по-голямо количество милост, не подозират, а и вероятно не искат знаят за съществуването на недоброто. Дори да им кажем, че безкрайното им добро – не носи добро за тях самите, едва ли ще бъдем чути.
Истина е, че когато плачем за някого, това означава, че плачем за добър човек. За недобрия не ровим сълзи, а се ядосваме.
Истина е, че когато ни липсва някой, това означава, че ни липсва добротата му. Тоест, няма го при нас благият човек.
Истина е, че когато се смеем с някого, този някой непременно е един добродушен човек, защото само добродушните се радват на живота.
Ако си спомним филмът „Форест гъмп“, в лицето на героя виждаме светлия образ на един извънредно смирен човек. Освен такъв, той е много, много богат. Същински извор.
Добре е да сме честни – малко или много, сме длъжници именно на Форест Гъмповците, които се мяркат в живота ни. Обикновено ги оценяваме късно и благодарността ни е „след дъжд качулка“.
Хората от породата на Форест Гъмп са житейските ни резервоари и адресите, за които си спомняме само при спешна нужда. Те са всичките наши приятели, любими и познати в сянка, които съществуват като като сигурен тил, а ние сме слепи за великата им служба.
Единствено милостивият може да ни помогне, де ни зарадва, да ни утеши, да ни даде, да ни научи, да ни обича, да отстъпи, да прости, да ни повдигне, да ни нахрани, да ни подслони и още безброй подобни самоотвержености.
Може би е време да признаем крайно добрите хора за особено защитен вид. Да ги опазим, както от самите нас, така и от света. Да им благодарим навреме.
Можем също и да ги последваме.
Прекомерно милостивите хора показват – че многото добро е на добро.
–––-
©cenimiga
