Доброто светоусещане прави живота ни добър. Всичко около нас – хора, животни и неща, които поддържат това светоусещане – са най- плодотворните съставки, които подхранват нашето съществуване.
–––––-
Само хубавото, което съвпада с личния ни критерий за хубаво, наистина е хубаво.
–––––-
Нека да си разрешим най-сетне да заживеем. Защо много често изоставяме първостепенното си право на живот? Да живеем, се явява и като най-важната ни задача. Идваме на този свят с вродения си дар да овладеем изкуството на съществуването. Най-ценна е нашата жизненост, а не годините, с които си измерваме живота.
–––––-
Дъното всъщност е основа, ако решим да градим.
–––––-
Пожелателно е от време навреме да се допитаме до усещанията си. Те са вътрешния ни джипиес. Точно той може да ни покаже – как сме и къде се намираме. Понякога сме така улисани и не забелязваме, че чувствата ни не са наши, по причина, че мястото също не ни принадлежи.
–––––-
Въпросът е – какво ние правим с живота си, а не – какво прави животът с нас.
–––––-
Нищо не бива да ни спира, ако усещаме притегателната сила да предприемем действие, което ще съгради и добави ценност към живота ни. Само ние знаем кое е най-доброто за нас и в подобни моменти е препоръчително да оглушеем за съветите на близки и далечни консултанти. Най-важно е да чуваме своя избор. Само той има право на глас.
–––-
©cenimiga
