Ние придобиваме сили от това, което обичаме и тези сили ни помагат да приемаме нещата, които не обичаме.
Всичко което не е обект на нашата любов, ни обезсилва. Добре e да сме по-далеч от него, а ако ни се налага да сме близо, е желателен най-краткият контакт.
Прието е да отчитаме живота си с нашата възраст и ако сме млади, в повечето случаи се подразбира, че преливаме от енергия.
Силите ни, все едно на колко сме години, са важни и в известен смисъл, макар и опростено казано, имаме доста общи процеси с тези на зареждащите се батерии.
Ако погледнем на себе си като на одушевен акумулатор, е логично да знаем каква е личната ни мощност. За нас е особено полезно да се попитаме – как употребяваме самите себе си и спазваме ли „производствените си” инструкции?
Отговорите на двата въпроса са ориентири към това да пощадим или увеличим жизнената си енергия.
Условията, с които разполагаме за живот не са по-различни от тези, които имат батериите.
Ако приемем житейските обстоятелства за еквиваленти на светлината, водата и температурата, е повече от ясно, че е добре да се предпазваме от увреждащите им свойства.
Всички ние имаме определени параметри за издържливост в неблагоприятна среда.
Истина е, че доста трудно можем да функционираме в минусовия режим, какъвто се очертава при отсъствие на любов. Утешителното е, че в подобен вариант сме способни да се стоплим от обичта ни към самите нас.
Нашето самолюбие се превръща в кожухче за житейските ни зими. По тази причина същото това кожухче е задължителната ни „дреха” в гардероба.
Когато опазваме силите си, охраняваме и своята устойчивост. Ставаме неподвластни на вредите от промените. Нещо повече, извличаме допълнителни ресурси от тях.
Когато ни е известно от къде идва нашата енергия и къде отива, кое ни разрежда или зарежда, то тогава можем да твърдим, че управляваме себе си. Това е и сигурен знак, че достатъчно се ценим.
––––
©cenimiga
