Недоразуменията са част от живота и обикновено ги приемаме, но ни е трудно да ги отминем, когато са налични в отношенията ни с нашите ближни.
Житейските ни неразбирателства идват от различията между нас, хората.
Всички ние искаме определени неща, водени от вътрешните си потребности. Това, което ни е неободимо на нас, за другите може да е излишно, грешно и даже глупаво.
Конфликтите се появяват обикновено, когато смятаме, че по-добре знаем, какво точно е подходящо за хората до нас. Нещо повече, опитваме се да налагаме своя вкус. И ако, случайно, те не го споделят, ги обвиняваме в углавни грехове.
В подобни ситуации пренебрегваме най-същественото – правото на личен избор
Когато отнемаме на ближния възможността за лични предпочитания, ние буквално блокираме волята му да откликне на своите нужди. Той може да направи компромис и да приеме нашите предложения, но едва ли ще се почувства добре.
Можем да си спестим редица недоразумения, ако отчитаме наличието на човешките ни права и на личните ни граници. Важно е, взаимно да ги зачитаме, а далеч преди това, е задължително да ги признаем.
Всеки човек е храм. Индивидуално, ние разполагаме със свещеното си право на личен избор. Нашите желания са важни толкова, колкото и желанията на другите.
Добротата ни обикновено се изразява в съобразяване с нуждите и желанията на останалите хора. Няма ли съобразяване, няма доброта.
©cenimiga
––––
