––
Дори да е живял в невежество и страдание, човек може да изгради живота си наново в просветление и щастие.“
––
Ако отглеждаме невежество или зли помисли, ще пожънем болка. Ако мислите ни са здравословни и добродетелни, радостта ще ни съпътства, както сянката ни е неотменно до нас в слънчев ден.
––
Ние се изграждаме или погубваме сами; в ковачницата на мисълта изработваме оръжията, с които се самоунищожаваме, и инструментите, с чиято помощ изграждаме за себе си райски дворци от радост, сила и спокойствие. С правилен избор и правилно прилагане на мислите си, ние се издигаме до божествено съвършенство; но, ако злоупотребяваме и ги прилагаме грешно, можем да се сринем под нивото на скотове. Между тези две крайности съществуват всякакви характери и ние сме техните създатели и господари
––
Човек е господар на мислите си, градител на характера си и създател на благополучието, средата и съдбата си.
––
Човек страда от обстоятелствата, само докато възприема себе си като същество, подвластно на външните условия. Но, когато осъзнаете, че вие сте съзидателната сила и сте способни да управлявате процесите, които пораждат тези обстоятелства, тогава ще станете истински господар на себе си.
Всеки, който е практикувал самонаблюдение и самоконтрол, знае, че обстоятелствата произтичат от мисълта, защото е забелязал, че всяка промяна в условията му на живот е правопропорционална на промяната в душевното му състояние. Това е толкова универсална истина, че, когато сериозно се заеме да поправи недостатъците на характера си, човек постига незабавен напредък и бързо преминава през серия от промени.
––
Ние не привличаме онова, което искаме, а онова, което сме. Нашите прищевки, влечения и амбиции срещат препятствия на всяка крачка, но най-съкровените ни мисли и желания се подхранват със собствената си храна, била тя добра или лоша. „Божествената сила, която оформя целите ни“ е в нас самите; тя е самата ни същност. И така, ние сме пленници на самите себе си: собствените ни мисли и действия са тъмничарите на нашата съдба – поробват ни, ако са недостойни; те са и ангели на свободата – освобождават ни, ако са благородни.
Ние не получаваме онова, което желаем и за което се молим, а това, което сме заслужили. Нашите желания и молитви се сбъдват и получават отговор, само когато са в хармония с мислите и действията ни.
––
Добрите мисли и действия никога не могат да доведат до лоши резултати; лошите мисли и действия никога не довеждат до добри резултати.
––
Страданието и нещастието, а не липсата на материална собственост, са мерилото за неправилното мислене. Някои хора са богати, но нещастни; други са бедни, но блажени. Щастието и богатството се събират, само когато благата се използват правилно и разумно; а бедните стават още по-нещастни, ако гледат на съдбата си като на бреме, което им е наложено несправедливо.
––
Ние започваме да се чувстваме щастливи, здрави и благоденстващи, едва след като престанем да се вайкаме и ругаем, и когато започнем да търсим скритата справедливост, която управлява живота ни. И докато се учим да настройваме умовете си към този регулиращ фактор, преставаме да обвиняваме другите, че са причина за състоянието ни, и се изграждаме със силни и здравословни мисли; преставаме да роптаем срещу обстоятелствата и започваме да ги използваме като средство за постигане на по-бърз напредък и за откриване на скритите сили и възможности в нас.
––
Няма лекар, който да премахва болките на тялото по-добре от ведрата мисъл; няма утешител, който да разсейва скръбта и тъгата по-добре от добрата воля. Да живееш постоянно с мисли на злонамереност, цинизъм, подозрения и завист, е все едно да се зазидаш в собственоръчно изградена килия. Но да мислиш добро за всичко, да се радваш на всичко, търпеливо да се научиш да виждаш хубавото във всичко – такива неегоистични мисли носят безкраен мир на притежателя им.
––
Всичко, което постигате или не успявате да постигнете, е пряк резултат от собствените ви мисли. В една справедливо подредена вселена, където загубата на равновесие би означавала пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде абсолютна. Вашите слабост и сила, вашите чистота и нечистота са ваши и на никого другиго; и могат да бъдат променени само от вас самите. Условията, в които живеете, също са ваши, а не на друг. Вашето страдание и вашето щастие се развиват отвътре и ви принадлежат. Вие сте такива, каквото е мисленето ви.
––
Вселената не е благосклонна към алчните, непочтените и злите, дори ако понякога привидно изглежда да е така; тя помага на честните, великодушните и добродетелните. Всички велики учители през вековете казват това под различна форма. За да го докажем и разберем, трябва постоянно да се стремим да ставаме все по-добродетелни, като извисяваме мислите си.
––
Насърчавайте мечтите си; насърчавайте идеалите си; насърчавайте музиката, която извира от сърцето ви, красотата, която се оформя в ума ви, изяществото, което обгръща най-прекрасните ви мисли, защото от тях ще произтекат всички блажени условия, цялото райско обкръжение; от тях, ако им останете верни, най-накрая ще се изгради светът ви.
Пожелай, и ще получиш; имай стремеж, и ще го осъществиш. Нима трябва най-долните ни желания да бъдат възнаградени в цялата си пълнота, а най-чистите ни стремления да останат лишени от съдържание? Не са такива законите на вселената; това никога няма да стане. „Поискай, и ще ти дадат.“
