Ако си представим, че сме религиозни, колцина от нас биха изпратили писмо до Бог, пълно единствено с благодарност? Вероятно малцина. Може би това е причината да няма на тоя свят „Стената на благодарността.“
Иначе в Йерусалим се издига „Стената на плача“ и много хора изпращат писма до Бог, пълни с упование да им се помогне.
Дали той реализира надеждите им, не се знае, но самото присъствие на думата „плач“ недвусмислено говори за наличие на човешка слабост.
Известно е, че Господ помага на силните. „На тези, които имат, ще се даде. От тези, които нямат, ще се вземе.“, се казва в Библията.
Идеята е, че е по-уместно да се благодари на Бог. Дори и само за въздуха, слънцето и водата. Те също са един вид „имане“ и който носи усещането за него, по библейската логика, ще получи и още.
Отново възниква въпроса: Ако си представим, че сме религиозни, колцина от нас биха изпратили писмо до Бог, пълно единствено с благодарност?
–––-
©cenimiga
