Чувате ли гласът на щурчето, което свири под прозореца на живота ви? Питате ли се защо свири? Кое всъщност е това щурче?
Щурчето е нашето добро светоусещане. То е фоновото ни състояне на удобство, което не забелязваме, когато е налично, но пък чувстваме дискомфорт, ако ни липсва.
Както на хвъркатото животинче не му трябва разрешително, за да съществува, нито и сертификат за музикант, така и за нашето добруване не му е необходимо нищо, за да го усещаме.
Щурчето присъства и свири, защото това е неговата мисия. Нашето вътрешно процъфтяване е същото като щурче. Процъфтяваме, понеже умеем да цъфтим.
Наличието на чувство за благоденствие е един от показателите за оптимално психично състояние. Ако това чувство присъства в живота ни, означава, че в тази негова част – сме наред.
Доброто ни светоусещане не е по-различно от това да имаме здрави ръце и крака.
И понеже животът е шарен, става така, че понякога другите ни упрекват затова, че сме твърде проспериращи. Друг път, пък ние не одобряваме абсолютно същото в тях.
Подобни порицания са смехотворни. Никой разумен индивид не би и помислил да мъмри друг, затова, че нозете или ръцете му са наред. Нали най-нормалното е да прогресираме?
Случките са си случки, комични, драматични и какви ли не, а повечето от тях са незначителни. Далеч по-важно от тях е – дали чуваме гласът на щурчето, което свири под прозореца на нашия живот?
Ако го чуваме, е ясно, че сме в пределите на нашето благополучие. И няма нищо по-хубаво от това.
––––
©cenimiga
