Можем ли напълно да сме сигурни в правилността на правилното? Можем ли напълно да сме сигурни в греховността на нашите грешки? Невъзможно е напълно да бъдем сигурни. Съществуват правилни грешки и грешни правила.
Важно е как сами се отчитаме пред себе си. Още по-важно е, дали това, което правим, вреди. Когато няма умишлени щети – всяко наше действие е правилно.
Ние сме свободни и в териториите на нашите грешки.
Ако откажем да гледаме телевизия, може да изглеждаме неуместно, но в никакъв случай не грешим. Фактът, че не гледаме телевизия, не е провал. Проваляме се, само когато създаваме нарочна болка за нас или за другите. Ако не създаваме подобно усещане, всичко в преживяванията ни е наред.
Истина е, че каквото и да правим, грешим. Нашите грешки са естествени и допустими грешки.
Те могат да бъдат грешки на езика, грешки на погледа, грешки в интонацията, грешки в начина на изразяване на нашите чувства, грешки в думите, грешки в тълкуването на думите на другите, грешки в разбирането на нещата от живота, грешки в изборите, грешки в готвенето, грешки в почистването на къщата, грешки в отглеждането на децата, грешки в отношенията, грешки в пресмятането, грешки в облеклото, грешки в етикета и подобни. Списъкът на позволените грешки може да е безкраен.
Добре е да помним, че всекидневните ни прегрешения са в обсега на човешкото ни право да бъркаме. Още по-добре е да отчитаме, че никой няма власт да ни съди за тях. Ако някой, все пак, го прави – ясно е, че самият той е в огромна грешка.
Отговорът на въпроса – „Кой е по-невъзпитаният – този, който се е нацапал, или този който му прави забележка?“ е пределно ясен. Да се нацапаме е напълно допустим грях.
©cenimiga
––––––
