Когато обичаме живота

Нищо не е по-важно от жизнелюбието. Вдишваме го с първата глътка въздух, когато се раждаме, издишваме го и пак го вдишваме. Жизнелюбието е самият процес на дишане. То е невидимата нишка, която ни свързва със съществуващото и съществуването

Ако се направи проучване в средите на скитниците, вероятно ще се установи, че всеки клошар, който обича живота, едва ли се чувства бездомен. В случай, че той благославя слънцето, водата, парчето хляб и вдишва със сладост въздуха, какво значение има, че не разполага с къща, не управлява автомобил и не съответства с нищо на уредения социален пейзаж.

Жизнелюбието е връзката ни със света и пътя ни към света. То е изначалната ни сигурност и смелост, че накъдето и да тръгнем, колкото и дълго да вървим, както и да се лутаме, не можем да се изгубим.

Жизнелюбието ни прилича на подвижен дом, където, ако ни е студено, винаги можем да си запалим огън, ако сме жадни – да видим извор, ако сме гладни – да намерим храна и ако сме самотни – да срещнем хора.

Когато обичаме живота и той ни обича. Обикновено двойно повече.