Всички ние възприемаме света във вариант, който ни е най-удобен, за да го понесем.
Нашето възприемане е рационално и строго подчинено на природните ни пет сетива. Същевременно то е зависимо от личните ни нагласи, а те на свой ред се определят от начина, по който мислим и чувстваме.
Някои от нас се доверяват повече на своя ум, други се осланят на усещанията.
Начинът по който гледаме на света се явява ценност, не по-малко ценна от живота ни.
Всеки от нас има свой светоглед, който е възможно най-добрият и най-верния, макар и различен от светогледа на останалите.
Възниква въпросът – кое възприемане е оптималното за нас? Какви са характерните му черти?
Светът може да се види правдиво, когато го наблюдаваме едновременно с очите на сърцето и с очите на ума. Ако едно от двете ни виждания доминира или се изключва другото, нещата изглеждат деформирни и животът по-сложен.
Изводът е простичък. Всички имаме две очи. Образно казано, с първото око гледаме със сърцето, а с второто – с ума.
Когато повече се осланяме на ума, това означава, че нашето мислене прави живота ни поносим.
Когато предпочитаме чувствения си мир, това означава, че нашите усещания правят живота ни поносим.
Дори и в името на доброто, ако възпираме нечие възприемане на света, без да искаме, правим неговият свят непоносим.
–––––
©cenimiga
