Всеки от нас си има символична скъпоценна кутия, в която пази имената на най-близките си хора и неща. Това място може да се нарече и свитък, панерче или кесия. Името му не е от значение. От значение е самото специално „находище“, предназначено за специалните съставки от нашия живот.
Когато имаме близки отношения с някого, се подразбира, че той заема свое собствено място при нашите ценности. Този някой ни е скъп и това предполага, че го ценим.
Ние почти винаги знаем кои неща и хора са ни близки. Същевременно е добре да сме наясно, дали същите хора са ни прибавили към своите драгоценности.
Взаимността в живота е важна и изглежда нехармонично да смятаме някой за близък, ако той не споделя същото. Възможен е и вариантът тази дисхармония в отношенията да не ни смущава и да я приемаме за нормална. Това е наше право и наш избор.
Мястото, което заемаме в „кутията“ на другите не е постоянно. От тях зависи дали ще продължават да ни отчитат за близки, или не. Колкото и да ни боли, когато престават да ни „броят“, не можем да им се сърдим. Излишно е да ги виним, а още повече – да съдим самите себе си.
В общуването ни понякога се среща един особен парадокс. Той се проявява тогава, когато другия „изтрие“ нашето име в личната си кутия, но желае и странно защо, настоява неговото име да остане в нашата. Ние не сме вече негова ценност, но по някакви свои причини, той иска да остане наша ценност.
Това само по себе си е едно деформирано отношение. Когато продължим да зачитаме този, който не ни зачита, ние сами не зачитаме себе си. Нещо повече, ставаме негови съучастници.
Целият този сюжет е абсурден, но нерядко житейските обстоятелства са такива, че налагат да се включваме в подобни, некачествени сценарии.
Може да ни се случва да уважаваме хора, които не ни уважават, но е добре да е в крайни случай и при условие, че това не ни вреди.
Когато зачитаме някой, който не ни зачита и го правим по причина, че сме над нещата, че сме по-извисени или по духовни, поведението ни е измамно и илюзорно. Нашето достойнство рано или късно ще си поиска своето – да го защитим.
Истински ценни са хората, с които постигаме взаимност. Когато фигурираме в тяхната кутия и те в нашата. Близостта е баланс.
©cenimiga
––––––
