Прости умозаключения

Най-големият парадокс на съществуването ни е, че най-накрая научаваме всичко, което ни трябва в началото.

––––
Дори и когато животът ни ограничава, можем да открием безкрайно много възможности, които да разширят нашите ограничения до размерите на хоризонти.

––––
Това, че някой не ни харесва, не ни прави лоши.

––––
Когато хората имат очаквания от нас, би следвало да сме особено внимателни. Понякога очакването е маскирано изискване. Можем да го различим по това, че очакването е леко, мило и пожелателно, а изискването е тежко, грубо и задължително.

––––
Нормално е понякога да си мислим, че не струваме нищо, по простата причина, че преди всичко сме безценни.

––––
Най-често престъпникът е отговор на нечие малко, голямо или огромно престъпление, извършено спрямо самия него.

––––
Не е истина, че нещастните хора са безобидни. Още повече, когато смятат, че са добри. Тук веднага изниква простичкият въпрос: Какво добро може да стори човек, който живее с лошото? Доброто се прави с добро.

––––
Често нашето съжаление извира от невъзможността да върнем времето, в което поне малко да си редуцираме пакостите.

––––
Когато човек е достатъчно възрастен, не му остава нищо друго освен да седне на едно пънче и напук на всичките си физически ограничения, да наблюдава залеза на живота. Само така може да види, че залезът е величествен.