Изглежда прекрасна, масово разпространената теория, че Вселената е способна да ни даде всичко, което й поискаме.
За целта е необходимо много силно да го пожелаем и да повярваме, че ще го получим. Същевременно трябва да си представяме, че Вселената вече е сбъднала нашите искания и авансово да се радваме на резултата.
Съществуват три групи хора по отношение към способностите на Вселената. Наивни, полунаивни и ненаивни.
1.
Ако сме от първата група – вярващи и наивни, изпращаме своя кратък или дълъг списък с поръчки до Вселената и започваме да чакаме тя да прояви своята магия.
През това време се отдаваме на оптимизъм и лежерно обслужваме ежедневните си аспекти. Примерно, да лентяйстваме, да гледаме филми, да се скитаме надолу-нагоре. Междувременно, се надяваме, че много скоро Вселената ще ни зарадва с нещата, които сме й поръчали.
2.
Когато сме от втория вид, също отправяме своите искания към Могъщата сила, но не сядаме да ги чакаме, а продължаваме да вършим, каквото е необходимо. Следваме максимата „Прави каквото трябва, пък да става, каквото ще”.
Знаем, че ще е хубаво, ако въпросната Сила откликне, но можем да го преживеем, ако не откликне. Съгласни сме с едното и с другото, както и с повечето неща в живота.
3.
А когато сме от третата група, се усмихваме на теорията за поръчки към Вселената. Признаваме нейната прелест. В същото време нямаме свободно време да останем при тази идилична идея, камо ли да чакаме нейното чудо.
Ние приемаме себе си за Вселени. Сигурни сме, че някоя могъща сила може да ни донесе всичко, което ни е потребно, но при условие, че за доставката отговаряме само ние.
Вселената наистина може да изпълни всичките ни желания, дори и най-дръзките, най-невъзможните, стига в реализирането им да участваме … ние.
Изводът е, че от Света можем да си поръчаме абсолютно всичко. Но ще го получим само, ако ние сме му доставчиците.
–––-
©cenimiga
