Най-сигурният начин да се провалим, е да допуснем, че провалът е възможен.
Когато предприемаме сериозни стъпки, следвайки целите и мечтите си, е крайно обезсърчително да допускаме, „че не ни бива“ ,и че заплануваното от нас „няма да стане“.
На нас най-първо ни е необходима огромна доза доверие в самите нас, както и в живота.
Ако проявим неверие, то по-скоро ще ограби част от силите за нашето начинание.
Вярата в личните ни способности ни прави наистина способни. Когато сме сигурни в себе си, вливаме тази сигурност във всичко, с което си взаимодействаме.
В случай, че ни липсва доверие, е най-добре да се поразровим из себе си. То трябва да е някъде там, притисната от сянката на страха, който повтаря „че не ни бива”, „че няма да стане.”
Добре е да го освободим и да му позволим да се прояви в живота ни като ценност. Така доверието ни ще прибави към живота ни още ценност.
Вярата е личното ни вълшебно камъче, което може да сбъдне всичките ни желания.
––
©cenimiga
