Хората без слаби места:

1.

Могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора пре­дизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеж­да сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Пробле­мът за тях е само препятствие, което трябва да преодо­леят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за само­оценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

2.

Не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извър­ши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си — отговорността да попадне там, където й е мястото. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толко­ва са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнози­на. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се  оплакват.

3.

Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като пред­ставители на човешкия род. За тях безработният авст­риец не е нито по-добър, нито по-лош  от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и вратът е човек, както и съюз­никът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те пре­минават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори пре­датели.

4.

За тях няма „герои“ или „кумири“. В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смятат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благо­дарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят  съседите   им.