Когато не обичаме лук, не ядем лук. Абсурдно е да ни хрумне да отидем в лучените ниви, за да ги унищожаваме. И всичко това е естествено.
Същото е валидно и за нашите взаимоотношения. Ако не харесваме някой, просто се отдалечаваме. Не ходим при него, за да му се обясняваме в нехаресване. Странно е, че понякога практикуваме последното.
––––––
Когато в животът ни се случват съществени загуби, е ненужно да му се сърдим. Загубите спохождат най-вече хората, които са получили много повече. Ако имаме късмета да открием, какво точно имаме в бонус – спираме да сипем обвинения и започваме да благодарим.
––––––
Само, ако се поиздигнем над битието, можем да видим незначителния ръст на значимите си грижи.
––––––
Ако сме не сме бдителни за собствените си граници, е ненужно да виним техните нарушители. Котката, която пие мляко от гърне, което не е похлупено, е невинна и много доволна, че капакът, като граничар не е на „поста“ си.
––––––
Големите дървета не забелязват храстите. Храстите не се пъчат пред тревичките. При хората се наблюдава обратното. Големите индивиди се съизмерват с малките и понеже стоят над тях – така поддържат илюзията си за израстване.
––––––
Невъзможно е, нещо или някой да ни направи излишни на живота, ако живота ни се намира в самите нас.
––––––-
©cenimiga
