Именно хората, които не ни обичат, ни научават да се обичаме.

Именно хората, които не ни приемат, ни насочват да се приемем.

Именно тези, за които не струваме нищо, ни предизвикват да проверим истинността на тяхната преценка. Благодарение на това, откриваме, че сме човешки същества с правото си на живот, и че това наше право на живот е свещено, и по презумпция – неотменимо.

Именно тези, които ни отричат, ни потвърждават.

Срещата ни с тези индивиди е върховен, житейски тест за проверка – дали имаме любов към живота? Ако имаме любов към живота – всичко имаме.

Най-доброто, което можем да направим, е да им окажем признателност и им отвърнем с обратното:

Да ги приемем.
Да ги обичаме.
Да ги оценим.
Да ги потвърдим.

След това можем да се отдалечим от тях и да тръгнем по своя път. Най-сетне – изправени и силни.

 

 

 

––––––-

©cenimiga