Хуморът е спасител номер едно.
Всички харесваме момчешката му осанка.
Той носи юнашка фланелка, къси радостни панталони, розови очила, крива шапка, а на гърдите му виси мощен бинокъл.
Неговият дом е една много висока, наблюдателна кула. От нея проследява събитията по света и нищо не изпуска от поглед.
Когато ни се случва да се давим в най-дълбоките си сълзи, хуморът светкавично ни се притичва на помощ. Точно той ни измъква на брега и със струя смях ни връща ни въздуха.
Понякога и хуморът плаче. Сам се утешава. Сам надмогва болката. Това се случва тогава, когато го объркват с присмеха и нечистата ирония.
Иначе той е едно волно момче, което никога няма да порасне. Никой не е по-голям от детето.
Хуморът стопля суровите сезони на човешкото ни съществуване с усмивка.
Винаги е там, на кулата – с юнашката си фланелка и късите си радостни панталони.
Знае, че храбрец и вярва, че е най-добрата част на прошката.
–––-
©cenimiga
