Ако филмът, в който играете, не ви харесва, признайте си. Ако ролята не е вашата, оставете я.

Ако животът погасява светлината ви, проверете основното му захранване – вашето жизнелюбие. Вижте добре дали наистина обичате себе си.

Знаете ли какво е обич?

Обичта не е само отношението, което имате към нещо и някой. Самото отношение не е обич, то е просто някакъв вид контакт. Забележете, че и продавачът има отношение с клиента си, но това не означава, че го обича.

Любовта е признание и приемане. Тя не обижда, не укорява, не пренебрегва.

Често бъркаме обичта си с подчинение, с овчедушно съгласие, с безпределна доброта и с желание да спасяваме другите.

Идеята да обичаме себе си, ни изглежда дръзка. Плахи сме пред полагаемото парченце радост и ако някой до нас е намръщен, бързаме да помръкнем и ние, за да не е сам.

Съществуват два начина на обичане. Правилен и неправилен.

Най-благословените хора най света са онези, които са обичани и обичат по правилния начин.

Правилният начин на обичане се свежда до това да пощадим човека отсреща, да го опазим от личните си подозрения, от непроверените си предположения, от своите страхове за него, да му позволим да е този индивид, който е всъщност. Да го полеем като тревичка с някоя добра дума, да не угасим светлинките в очите му, да ценим чувствата му, вярата му, надеждите и неговия път.

 

 

На този свят всичко, което се постига без любов, е несъвършено. В този смисъл, ако постигаме себе си без любов, постигаме само собственото си несъвършенство.

Когато се чувстваме несъвършени, не можем да живеем съвършено. Нашето усещане за незавършеност се преплита с всички аспекти на живота ни и те ни изглеждат същите. Ние подценяваме своите способности и умения, ставаме крехки и уязвими.

Вътрешната ни несигурност ни прави слаби и податливи откъм неверните дяволски внушения, че не ни бива, че имаме повече причини, отколкото начини да подреждаме своя свят, както ни се иска.

Жизнелюбието е особено важно. То е и отговорност. Правилната обич също отговорност. Необходимо е непрестанно да регистрираме какво ни докосва и какво докосваме ние. Дали ни изгражда, или ни руши?

Любовта ни към самите нас е перфектната ни самозащита. Тя е филтърът, който пропуска само това, което ни щади. Когато нещо ни застрашава, нашето самолюбие просто го оставя навън.

Правилната обич е милостива, но в никакъв случай не е слугинче. Милостта винаги е придружена от достойнство. Няма ли достойнство в милостта, няма и милост.

Неправилният начин на обичане е обратен на правилния.

Може да се каже, че неправилния начин на обичане е преди всичко учебен, понеже обикновено след горчивия си опит от него, рано или по-късно, избираме правилния.

 

 
–––-

©cenimiga