Личи, че сме пораснали, когато отново плачем от това, че някой не ни обича, но плачем – по-малко.

Личи, че сме пораснали, ако сме сигурни, че животът продължава. Той наистина продължава дори и за осъдения, който ще екзекутират след пет минути – все пак има още 5 минути.

Личи, че сме пораснали, когато се смеем безгрижно, нищо че може да изглеждаме лекомислени. По-добре е да сме  усмихнати и лекомислени, отколкото смръщени и „тежкомислени“.
Понякога се смеем и на смръщените, и се чудим – дали наистина мислят?

Личи, че сме пораснали по това, че вече сме си „майки“самите ние.

Личи, че сме пораснали, когато усещаме, че сме малки, но знаем, че не измерението, а съществуването ни прави големи.

 

–––-
©cenimiga