Всички ние умеем да се „качваме” на своите собствени облаци, било защото ни харесва, било, че искаме да се отдалечим от реалността, която не ни устройва.

Почти винаги, когато се извисяваме високо в небето, „на помощ“ ни се притичват хора-доброжелатели, които се опитват да ни „свалят” на земята, която според тях е най-надеждна и по-безопасна.

Облаците, на които се „качваме”, това са мечтите ни, които често излизат вън от пределите на разумността. Нормално е всички големи мечти първоначално да изглеждат недостижими. И плашещи.

В тази връзка е полезно да знаем:

Когато „излитаме” нависоко в синевата, преследвайки съкровените си желания, неизбежно ще ни настигат загрижените гласове на най-различни хора, които ще се провикват, че сме в опасност и ще паднем.

В тези моменти е най-добре да продължаваме, да се издигаме още по-нагоре. Първо, за да не ги чуваме. И второ, „по-нагоре” е точно мястото, където наистина се осъществяват мечтите.

 

–––-
©cenimiga