Колкото и да ни се иска, ние не сме собствениците на истината, на цялата истина за живота.
Ние притежаваме само личната си правда за света
Похвално е да се смятаме за знаещи в една или повече територии. Добре е да сме уверени в нашите знания, но увереността е истинска само, когато е умерена.
Най-често харесваме темите, които коментираме. Намираме ги за значими и полезни, и допускаме, че и хората ги приемат по същия начин.
Когато другите, по някакви свои причини, не споделят нашите виждания, се обиждаме. Готови сме да спорим и даже да се сърдим, само и само да утвърдим тежестта на своите съждения.
В подобни моменти не забелязваме, че грешим.
Личното ни виждане, дори и компетентно, нерядко не е цялата истина. То е част от истината, може да е по-голямата част, но все пак е част
Полезно е от време навреме да се усъмняваме в своите знания. Както и да ги допълваме. Да ги променяме. Надеждните знания обикновено са динамични и определено не са константни.
Примерни частични истини:
Най-прави са хората, които се съмняват в своята правота.
–––––
Спорът в повечето случай е ненужна, словесна война.
–––––
В нашия изменчив свят и истините ни са изменчиви. Останат ли същите – вече стават лъжа.
–––––
Мъдрецът никога не е сигурен, че е мъдрец.
–––––
На добрия човек мнението е добро.
–––––
Съществуват много прави хора, които са прави и сами.
–––––
В крайна сметка, мненията ни са консумативи.
––––-
©cenimiga
