Колкото и да ни се иска, ние не сме собствениците на истината, на цялата истина за живота.

Ние притежаваме само личната си правда за света

Похвално е да се смятаме за знаещи в една или повече територии, които са ни познати. Добре е да сме уверени в нашите знания, но увереността е истинска само, когато е умерена.

Нашите позиции и мнения за нещата са невидимите нишки, с които се свързваме с другите хора и със света. Чрез думите се разказваме. Независимо дали се разказваме в резюме или по-обстоятелствено, обикновено споделяме само истините, които изповядваме.

Най-често харесваме темите, които коментираме. Намираме ги за значими и полезни, и допускаме, че и хората могат да ги приемат по същия начин.

Когато те, по някакви свои причини, не споделят нашите виждания, се обиждаме. Готови сме даже да спорим и се сърдим, само и само да утвърдим тежестта на своите съждения.

 

 

В подобни моменти не забелязваме, че грешим. Личното ни виждане, дори и компетентно, нерядко не е цялата истина. То е част от истината, може да е по-голямата част, но все пак е част

Полезно е от време навреме да се усъмняваме в своите знания, да ги допълваме, да ги променяме. Надеждните знания обикновено са динамични и определено не са константни.

Колкото и да ни се иска, ние не сме собствениците на истината, на цялата истина за живота.

 

Ето някои частични истини:

 

Най-прави са хората, които се съмняват в своята правота.

–––––
Спорът в повечето случай е ненужна, словесна война.

–––––
В нашия изменчив свят и истините ни са изменчиви. Останат ли същите – вече стават лъжа.

–––––
Мъдрецът никога не е сигурен, че е мъдрец.

–––––
На добрия човек мнението е добро.

–––––
Съществуват много прави хора, които са прави и сами.

–––––
В крайна сметка, мненията ни са консумативи.

 

––––-

©cenimiga