Всички ние възприемаме света във вариант, който ни е най-удобен, за да го понесем.

Нашето възприемане е рационално и строго подчинено на природните ни пет сетива. Същевременно то е зависимо от личните ни нагласи, а те на свой ред се определят от начина, по който мислим и чувстваме.

Някои от нас се доверяват повече на своя ум, други се осланят на усещанията. 

Начинът по който гледаме на света се определя от собствените ни предпочитания, съобразени с всемирните правила на съществуването.

Той се явява ценност, не по-малко ценна от живота. Всеки от нас има свой светоглед, който е възможно най-добрият и най-верния, макар и различен от светогледа на останалите.

Възниква въпросът – кое възприемане е оптималното за нас? Какви са характерните му черти?

 

 

Светът може да се види правдиво, когато гледаме едновременно с очите на сърцето и с очите на ума. Ако едно от двете ни виждания доминира или се изключва другото, нещата ни изглеждат по-болезнени и животът по-труден.

Изводът е простичък. Всички имаме две очи. Образно казано, първото е предназначено за сърцето, а второто служи на ума. Най-ясно виждаме, когато гледаме с двете си очи. Присвиването или притварянето на очите, деформира картината на света. Животът е правилен, когато го възприемаме правилно.

Когато повече се осланяме на ума, това означава, че нашето мислене прави живота ни поносим.

Когато предпочитаме чувствения си мир, това означава, че нашите усещания правят живота ни поносим.

Когато, дори и в името на доброто, възпираме нечие възприемане на света, без да искаме, правим неговият свят непоносим.

 

–––––

©cenimiga