Всички ние възприемаме света във вариант, който ни е най-удобен, за да го понесем.

Нашето възприемане е рационално и строго подчинено на природните ни пет сетива. Същевременно то е зависимо от личните ни нагласи, а те на свой ред се определят от начина, по който мислим и чувстваме.

Някои от нас се доверяват повече на своя ум, други се осланят на усещанията. 

Начинът по който гледаме на света се явява ценност, не по-малко ценна от живота ни.

Всеки от нас има свой светоглед, който е възможно най-добрият и най-верния, макар и различен от светогледа на останалите.

Възниква въпросът – кое възприемане е оптималното за нас? Какви са характерните му черти?

 

 

Светът може да се види правдиво, когато го наблюдаваме едновременно с очите на сърцето и с очите на ума. Ако едно от двете ни виждания доминира или се изключва другото, нещата изглеждат деформирни и животът по-сложен.

Изводът е простичък. Всички имаме две очи. Образно казано, с първото око гледаме със сърцето, а с второто – с ума.

Когато повече се осланяме на ума, това означава, че нашето мислене прави живота ни поносим.

Когато предпочитаме чувствения си мир, това означава, че нашите усещания правят живота ни поносим.

Дори и в името на доброто, ако възпираме нечие възприемане на света, без да искаме, правим неговият свят непоносим.

 

 

 

–––––

©cenimiga