Неправилните ни постъпки са следствие на незнание. Невежеството ни е неизбежно. То е постоянният ни придружител и е с нас, дори и когато сме абсолютно сигурни, че знаем всичко.

Приемането на вероятността да сме невежи е своеобразна, превантивна мъдрост, която може да ни спести част от угризенията, че сме грешни. Всички допускаме малки или по-големи грехове.

Нашите грешки са следствия на преживяванията ни, досущ като дрехата ни, която е изложена на външните влияния. Когато ризата ни се замърси, без даже да се замисляме, я хвърляме в пералнята, за да се изчисти. Ако се случи да прегрешим, животът ни предлага естествената си пералня – прошката.

Прощаването е уникалното, природно средство, което отнема видимите следи от неправилните ни постъпки.

Нашите прегрешения са невъзвратими и е излишно да ги обгръщаме със съжаление. Всяко съжаление е нова погрешка. Няма на света угризение, което може да върне времето и да ни позволи да си коригираме греха.

Затова, вместо да си „посипваме главата с пепел“, е добре да си послужим с прошката. След като си простим, можем да сме по-внимателни. Всеки грях носи предупредителния знак за осторожност.

 

 

Интересно е, какво се случва тогава, когато осъзнаем пакостите, които сме сторили, извиним се за тях и простим на себе си, но по някаква причина другите не ни прощават?

Когато останалите хора продължават да помнят нашите погрешки, образно казано, ние за тях сме все още с „нечиста риза“. Ненужно е да настояваме, да ни видят с чиста дреха. Да им се доказваме, е нов грях.
Най-удачно е да им простим неопрощението.

В крайна сметка, те остават да живеят с нашите прегрешения. Ние – не. И понеже греховете ни, реално вече не съществуват, те задържат някаква химера, фантазия, илюзия, която няма нищо общо с действителността. Ние можем да ги оставим в заблудата и да продължим да крачим по пътя си, спокойно, защото вече знаем следните истини:

Най-мрачно е при тези, които не прощават.

Прошката ни приближава до съвършенството.

На прощаващия човек ризата винаги е бяла.

От най-много прошка се нуждае непростителният. „Той не знае какво прави.“

 

–––––

©cenimiga