Въпросът не е в това – дали да се събудим от собствения си сън?

Истината е, че ако го поискаме достатъчно силно, винаги можем да постигнем едно прилично състояние на човешка будност.

Сериозното питане е адресирано по-скоро към последствията от нашия избор да се освободим от „лапите“ на сънуването, което всъщност е настоящият ни живот.

Казано по-конкретно – какво ще правим, след като се пробудим и осъзнаем, че вече не пасваме на познатата ни, стара реалност?

По тази причина е полезно да сме наясно – какви са ползите и загубите, които неизменно ще се появят и ще ни придружават по новия ни път?

Хората, които са будни, споделят, че състоянието си заслужава и са особено благодарни на света, който виждат – много по-ясен и напълно поносим.

Така, че ако се опитаме да си представим „печалбите“, които се очакват след едно осмислено пробуждане, те непременно включват:

 

 

1.
Придобиване на вътрешен мир и присъствие в него, дори и при сложни житейски ситуации.

2.
Разбиране на същността на нещата отвъд тяхната форма. Например, чашата за кафе не е само чаша за кафе. В нея е „сипано утрото“.

3.
Невъзмутимо приемане на света, който съществува, без импулс от наша страна да го променяме.

4.
Силата на нашата любов към съществуването и съществуващото се усилва.

5.
Освободени сме от привилегията да прощаваме, просто защото вече не съдим.

6.
Живеем с лекота. Привързваме се към непривързването.

7.
Позволяваме на хората да са автентични и сме състрадателни към техните болки.

8.
Вярваме, че любовта е истинският ни дом.

 

 

Що се касае за евентуалните загуби, които неминуемо ще настъпят, прогнозите за тях са следните:

1.
Фактът, че сме се събудили, ще ни личи. Няма как да скрием от другите новото си светоусещане. Няма за него шкафче или гардероб. То се превръща в същност.

2.
Нашата нова версия, естествено ще смущава околните. От само себе си се разбира, че някои от близките ни персони няма да понесат благодушно промяната.

3.
Определени личности от нашето обкръжение ще си тръгнат. Други ще се сърдят и гневят. Възможно е да ни преоценят като безотговорни и своенравни.

4.
Допустимо е също така да сменим своята настояща месторабота и да намерим по-добра, по наша преценка. И по-кофти – по преценка на другите.

5.
Ще бъдем по-сами.

6.
Нашето име ще се свързва с образа на непоследователен човек. Човек – без принципи. А защо не – авантюрист?

Изводът е простичък – ние избираме, дали да се събудим от съня на битието.

Каквото и да загубим, каквото и да спечелим – е несравнимо с постигането на вътрешен мир.  Будността е същият този мир.

 

 

 

–––

©cenimiga