Винаги, когато правим преценка на самите себе си е добре да отчитаме мярката, с която се оценяваме.

Често се случва да съпостяваме своя ръст с нечие завишено изискване.

Ако примерно искат от нас да сме „космонавти“, а ние по обективни причини не можем да излетим в космоса, това не ни прави неспособни, колкото и да ни казват, че сме такива. Ние сме съвсем способни в други области и ако хората не отчитат нашите качества, си е абсолютно тяхна грижа. Толкова.

Същото се наблюдава и при любовните връзки.
Например, единият партньор да пожелае другия да съответства на високата му идея за съвършен партньор.

 

 

Ако въпросният друг е изпълнен с голяма любов, с готовност се съгласява да осъществи идеята. Той дори не осъзнава, че по този начин изоставя най-важното – самия себе си. Изобщо не разбира, че тръгва против личната си автентичност. Оформя се в несвойствен вид, който съответства на зададения от възлюбения модел.

И така, изминава много или малко време, през което другият полага неимоверни усилия да постигне недостижимото. Неговото старание обикновено е безрезултатно. Каквото и да стори – винаги нещо не се получава. Така се изпълва с угризения и вина пред себе си и взискателния си партньор.

Той пропуска да види най-очевадното – че всички хора са най-вече несъвършени. Че съвършен човек просто не съществува.

Когато някой ни се сърди, че не сме по неговия особено висок вкус, това е по-скоро нереалистично очакване.

Истината е, че този някой е обиден не от нас, а от завишената си идея. Източникът на неговото недоволство не сме ние, а свръхочакванията му към нас. Толкова.

 

––––––-

©cenimiga