Понякога, когато имаме житейски трудности, действаме прекалено самоуверено, смятаме, че знаем много и нито за миг не замисляме – дали знанието ни е адекватно и достатъчно.

Каквото и да ни се случва, винаги е по-добре да потърсим допълнителни данни за случващото се с нас. Да си набавим още яснота.

Самият факт, че не сме всезнаещи, е повече очарователен, отколкото разочароващ. Той е преди всичко предподставка за натрупване на нови познания.

Богатството на съществуването е в „чудото”, че на един и същи въпрос съответстват множество на брой отговори. Например питането какво е истина? Когато знаем повече за истината, имаме по-голямо и по-пълно разбиране за нейните проявления.

Една от причините да дойдем на този свят е, за да питаме. Известно е, че всички деца разпитват непрекъснато. И така порастват.

Порастването не означава да знаем отговорите, а да задаваме още повече въпроси. Въпроси, на които животът непрекъснато ни отговаря. Чрез книги, изкуство, музика, природа, хора, животни и пр. Чрез преживявания, които ни посочват, кое е добро, кое е още по-добро и кое не е.

 

©cenimiga

––––-