Понякога, когато имаме житейски трудности, сме склонни прибързано да си послужим със знанието, с което в момента разполагаме, без да отчитаме неговото естество. Ние пропускаме да се попитаме, дали знанието ни отговаря адекватно на нашите нужди и какъв е неговия полезен обем.

Каквото и да преживяваме, добре е да имаме предвид, че ако нашите знания за случващото се, са непълни, нямаме яснота. Непълните знания са незнания.

Ако се обърнем към своите грешки, ще видим, че повечето от тях са чисто невежество. То е основният препъни-камък. Колкото и ловко да го заобикаляме, този камък изниква на пътя ни и ни препъва.

Можем да избегнем някои от драматичните житейски филмчета, стига да търсим повече отговори на въпросите, които касаят драматизма. Истината не е на повърхността. Обикновено се крие под плътните пластове на привидността.

Самият факт, че като човешки индивиди не сме всезнаещи, е повече очарователен, отколкото разочароващ. Той е една чудесна възможност за търсения на нови по-полезни познания.

 

 

В моментите, когато сме сигурни, че знаем всичко, пак не знаем. Не знаем, че тази сигурност възпира нашето развитие.

Богатството на съществуването е в „чудото”, че на един и същи въпрос съответстват множество на брой отговори. Например питането какво е любовта? Знаейки повече за нея, придобиваме по-голямо и по-пълно разбиране за нейните проявления в реалността.

Една от причините да дойдем на този свят е, за да питаме. Известно е, че всички деца разпитват непрекъснато. И така порастват.

Порастването не означава да знаем отговорите, а да задаваме още повече въпроси. Въпроси, на които животът отзивчиво ни отговаря. Чрез книги, изкуство, музика, природа, хора, животни и пр. Чрез преживяванията, които ни посочват, кое е добро, кое е още по-добро и кое не е.

 

©cenimiga

––––-