Всички искаме да пораснем и да достигаме с пръсти сините висини. Знаем, че от високото светът изглежда разбираем и ясен. Можем да го видим, ако се изкачим по стълбите на промяната. Готови ли сме да тръгнем?

Можем ли да се справим със следните стръмнини?

Да приемем невъзмутимо съществуващото и съществуването.

Да не виним житейските обстоятелства.

Да простим на неудобствата на света, който не ни е длъжен да ни ги спестява.

Да създаваме с вътрешния си мир внъншен мир. 

Да сме стопани на ума и ърцето си. 

Да сме благосклонни към неблагосклонните.

„Да отказваме с приветливо „не” на другите и приемаме разбиращо  тяхното „не“.

Да сме влюбени „до уши“ в живота.

 

 

 

–––

© cenimiga