Грижите не са проблеми

Ние почти не се замисляме върху въпроса:

Защо, въпреки че се смятаме за умни, често не правим разлика между обстоятелствата, при които живеем и проблемите, с които се срещаме?

Нещо повече, ние наричаме проблеми най-обикновените си, човешки задължения.

Едно извънредно натоварване в службата за нас се очертава като проблем, а в същината си, то е нормално, житейско обстоятелство.

Отговорът на питането е ясен:

Преди всичко, защото ни е изгодно. Когато назоваваме условията, при които живеем с термина „проблеми“, невинно се изплъзваме от своята отговорност към тях.

При това, проблемите ни, обичайно винаги са големи.

Съответно, колкото са по-мащабни, толкова повече са и нерешими.

Понякога наличието на сериозни проблеми се превръща в наша лична гордост. Съвсем друго е, когато си имаме проблеми. Какво е човек без проблеми? Та, той е кръгла нула.

Можем ли да се освободим от „игото“ на проблемите?

Ако се вгледаме в живота си по-отблизо, ще видим, че проблемите ни са нищо друго, освен нашите грижи.

Излиза, че имаме само един единствен, реален проблем. И той е, че припознаваме аспектите на действителността за дребни или по-едри проблеми.

От този проблем се излиза лесно. Достатъчно е да си признаем, че той е изпълнен преди всичко с грижи. А грижите не са проблеми.

––––