1.

Нека да не се разминаваме с най-големия лукс – да бъдем несъвършени.

Ненужно е старанието да изглеждаме по-приемливи за хората, когато се касае за нашите естествени, природни дадености. Ние вече сме приети от света, независимо как изглеждаме визуално.

Добре е да се обичаме, каквито сме.

2.

Време е да си признаем какво искаме най-много.

Ако, по някаква причина не можем осъществим голямото си желание, то си остава отново ценно, ако го запазим като несбъдната мечта. Ние сме съизмерими с всичките си мечти. Дори и неосъществени, ако те са високи, ни стига, че се повдигаме на пръсти. Така ставаме по-издигнати в своя живот.

Когато желанието ни е реализуемо, да побързаме. Най-верният път е този, който ни сочи вътрешния шепот.

 

obuvki

3.

Понеже животът е пътешествие, ще ни е по-леко, ако носим със себе си само най-съществените неща. Повечето от тях са без собствено тегло. Например нашият смях, вяра, сила, любов, откровеност.

Препоръчително е да оставим съмнението, безпокойствата, обидите, тъгата и подобни. Те са безсмислен товар.

 4.

Не необходимо да вярваме на всичките хорски истини, дори да ни ги поднасят  – признати авторитети, медии и близки познати.

Важна е собствената ни правда. Тя е ориентирът. Вярна е личната ни преценки за добро и лошо. Чуждите мнения може да са надеждни, но ако се разминават с нашите, са просто нечии гледни точки.

Нека сме сигурни в своя усет. Той е водачът.

5.

Когато ни е по-стръмно, отколкото сме очаквали, можем да съберем още сили. Да поискаме помощ от себе си. Нашите резерви са най-добрите ни сътрудници. При нужда, са истински спасители.

 

 

 

––––

©cenimiga