1.

Имаме ли житейска грижа, е необходимо да й прибавим малко спокойствие. 

Същевременно е добре да мобилизираме всичките си добродетели.

Каквато и да е нашата грижа, тя непременно е временна. Над всичко, което преживяваме, винаги стои животът. Той е най-важният.

2.

Личната ни реалност постоянно ни защитава. Дори и когато плачем от нещо или от някого, не можем да избягаме от сладостта на въздуха и водата.

Сетивността ни естествено регистрира присъствието на добро, което отрегулира лошото.

3.

Животът не е трамплин, за да скачаме в дълбоките грижи. Обратното е – грижите ни са трамплин, за да скачаме интензивно в живота.

Всяка грижа е недвусмислен знак, че сме далеч от нормалната лекота на съществуването.

4.

Каквото и да ни се случва, живи сме. И въпреки всичко, най-добре е да дишаме – сладко и дълбоко. 

 

 

––––

©cenimiga