1.

Имаме ли житейска грижа, е необходимо да й прибавим малко спокойствие. Същевременно е добре да мобилизираме най-добрите си качества. Да прегърнем трите добродетели – вярата, надеждата и любовта.

Каквато и да е нашата тревога, тя непременно е временна. Над всичко, което преживяваме, винаги стои животът. Той е най-важният.

2.

Личната ни реалност постоянно ни защитава. Дори и когато плачем, не можем да избягаме от сладостта на въздуха и водата. Сетивността ни постоянно регистрира присъствието на доброто, което отрегулира лошото.

 

3.

Битието ни не е трамплин, за да скачаме в дълбоки безпокойства. Обратното е – безпокойствата са трамплин, за да скачаме в спокойните води на живота.
Всяка тревога е недвусмислен знак, че сме далеч от нормалната лекота на съществуването.

4.

Каквото и да ни се случва, живи сме. Въпреки всичко, е най-добре да дишаме – сладко и дълбоко. 

 

 

––––

©cenimiga